Увреждания > Парализа
Парализа представлява състояние, при което се губи способността за движение на мускулите в една или повече части на тялото. Това може да се дължи на увреждане на нервната система, мускулите или и двете. Парализата може да бъде причинена от различни фактори, включително травми, заболявания (като инсулт или множествена склероза), инфекции или генетични разстройства. В зависимост от причината и местоположението на увреждането, парализата може да бъде частична или пълна.
Параплегия
Параплегия е вид парализа, която засяга долната част на тялото, обикновено включваща и двата крака и понякога част от торса. Това състояние обикновено се причинява от увреждане на гръбначния мозък в областта на гръдния или лумбалния (поясния) сегмент. Пациентите с параплегия запазват пълната функционалност на ръцете, но имат значителни ограничения в долната част на тялото. Параплегията може да бъде резултат от травматични наранявания, като автомобилни катастрофи или спортни инциденти, както и от заболявания като спинална мускулна атрофия или множествена склероза.
Квадриплегия
Квадриплегия, известна също като тетраплегия, е състояние, при което се губи функцията както на долната, така и на горната част на тялото, включително ръцете, краката и торса. Този тип парализа обикновено се дължи на тежко увреждане на гръбначния мозък в областта на шията (цервикален сегмент). Квадриплегията може да се причинява от тежки травми, като фрактури на врата, или от заболявания, които засягат цервикалния гръбначен мозък. Пациентите с квадриплегия обикновено изискват значителна помощ и грижи за ежедневните си дейности и могат да използват специализирани устройства за комуникация и мобилност.
Тези състояния значително променят качеството на живот на засегнатите индивиди и изискват комплексни медицински грижи и подкрепа.
Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти е част от Наредбата за медицинската експертиза и определя процентите на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане:
Част седма, Нервни болести
2. Увреждания на главния и гръбначния мозък с различна етиология и характер, от които е последвало:
2.1. параплегия (горна, долна) – 100 %;
2.2. парапареза (горна, долна):
2.2.1. латентна – 30 %;
2.2.2. лека степен – 50 %;
2.2.3. средна степен – 75 %;
2.2.4. тежка степен – 95 %;
2.3. хемиплегия – 100 %;
2.4. хемипареза:
2.4.1. латентна – 30 %;
2.4.2. лека степен – 50 %;
2.4.3. средна степен – 75 %;
2.4.4. тежка степен – 95 %;
2.5. моноплегия:
2.5.1. горна – 80 %;
2.5.2. долна – 91 %;
2.6. монопареза:
2.6.1. латентна – 20 %;
2.6.2. лека степен – 40 %;
2.6.3. средна степен – 60 %;
2.6.4. тежка степен – 80 %;
2.7. квадриплегия – 100 %;
2.8. квадрипареза:
2.8.1. латентна – 50 %;
2.8.2. лека степен – 75 %;
2.8.3. средна степен – 95 %;
2.8.4. тежка степен – 100 %;
2.9. пирамидна симптоматика без парези – 10 %.
Забележка 1. При увреждане на доминантния горен крайник оценката на трайно намалената работоспособност/степен на увреждане се завишава с 10 %.
Хората с парализа могат да развият някои от ограниченията, обсъдени по-долу, но рядко развиват всички. Освен това степента на ограничение ще варира при отделните индивиди. Имайте предвид, че не всички хора с парализа ще се нуждаят от трудоустрояване, за да изпълняват работата си, а много други може да се нуждаят само от малко приспособяване на работата. Описаните по-долу случаи са само извадка от наличните възможности. Могат да съществуват множество други решения за настаняване.
Въпроси за разглеждане:
Какви ограничения изпитва служителят?
Как тези ограничения влияят върху служителя и неговото работно представяне?
Кои конкретни служебни задачи са проблемни в резултат на тези ограничения?
Какви приспособления са налични за намаляване или премахване на тези проблеми? Използват ли се всички възможни ресурси за определяне на възможните приспособления?
След като приспособленията са въведени, би ли било полезно да се проведе среща със служителя за оценка на ефективността на приспособленията и за да се определи дали са необходими допълнителни приспособления?
Нуждаят ли се ръководният персонал и служителите от обучение?
Помощните технологии и технологиите на благосъстоянието, използвани при лица с параплегия, са насочени към подобряване на тяхната независимост и качество на живот, въпреки ограниченията, които това състояние налага. Ето някои от основните видове технологии, които могат да бъдат използвани:
Придвижване
Инвалидни колички:
- Ръчни инвалидни колички: Лицата с параплегия могат да използват ръчни инвалидни колички за самостоятелно придвижване.
- Електрически инвалидни колички: За хората, които се нуждаят от допълнителна помощ при придвижване, електрическите инвалидни колички предоставят възможност за лесно и автономно придвижване.
Стълбищни подемници: Подемници за стълби позволяват на хората с параплегия да се придвижват между етажи в дома или на работното място.
Ванове с адаптация: Специално адаптирани транспортни средства, които позволяват лесно качване и слизане с инвалидна количка.
Стабилизация и баланс
Специализирани упражнения и техники могат да помогнат за подобряване на баланса и стабилността на торса, което е важно за изпълнението на ежедневни задачи и за предотвратяване на падания.
- Балансни тренажори: Устройства, които помагат за укрепване на мускулите на торса и подобряване на баланса. Примерите включват балансни топки, дъски за баланс и стабилни платформи.
- Рехабилитационни ленти: Ластици за упражнения, които помагат за укрепване на мускулите и подобряване на стабилността.
Поддържащи уреди:
- Гръбни корсети и жилетки: Специални корсети или жилетки, които осигуряват допълнителна подкрепа на торса и помагат за поддържане на правилна поза и стабилност.
- Стабилизиращи колани: Колани, които се прикрепват към инвалидната количка и осигуряват допълнителна стабилност на торса.
Изправяне и преместване
- Стативи за изправяне: Устройства, които помагат на хората с параплегия да заемат изправена позиция, като предоставят подкрепа за торса и краката.
- Подемни уреди и подемни столове: Специализирани подемници, които улесняват прехвърлянето от инвалидна количка към легло, стол или друга повърхност.
Организиране/Планиране/Поставяне на приоритети
- Приложения за организация/ управление на времето
- Календари и планери
- Електронни органайзери
- Персонални пейджинг устройства на място
- Таймери и часовници
- Визуални програми за планиране
Достъп до информация:
- Достъпни телефони
- Регулируеми настолни работни офис станции
- Алтернативни клавиатури
- Алтернативни мишки
- Алтернативни компютърни устройства, контролирани от дишането и устата
- Контролирани с око алтернативни компютърни устройства
- Алтернативни компютърни устройства с управление на главата
- Екранни клавиатури
- Клавиатури с една ръка
- Софтуер за разпознаване на реч
Придвижване до работа
- Достъпни превозни средства
- Аксесоари за скутери
- Скутери за всякакви терени
- Инвалидни колички за всякакви терени
- Опора за глава за инвалидни колички
- Скутери
- Помощ за стълби
- Транспортна помощ
- Преобразуване на ван/кола
- Везни, достъпни за инвалидни колички
- Колички/ремаркета за инвалидни колички
- Стойки за инвалидни колички
Достъпни парко места
Достъпна среда на работното място:
- Достъпни тоалетни и тоалетни седалки
- Регулируеми работни станции
- Автоматични отварящи врати
- Дръжки и копчета на вратите
- Подова лента и боя с висока видимост
- Нисък работен стол
- Вградени рампи/ Преносими рампи
- Интелигентни ключалки/Брави за достъп без ключ
- Помощ за стълби
- Стълбище/Текстурирана лента
- Асансьори за инвалидни колички
- Редизайн/Модифицирано работно пространство
Допълнително адаптиране на работното място и процеси могат да вклюват различни методи и специализирана подкрепа:
Гъвкави графици: Служителите, които изпитват определени ограничения, може да се нуждаят от гъвкав график, за да работят оптимално по време на часове с повишено внимание. Гъвкавите графици могат да се използват и за период на умствена почивка, за да се префокусира и преориентира в работата си. Примери за гъвкав график биха били коригиране на началния и крайния час на работния ден, комбиниране на редовно планирани почивки, за да се създаде една удължена почивка или разделяне на големи почивки на по-малки сегменти и позволяване работата да бъде завършена в часовете, когато служителят е най-бдителен психически.
Зони за почивка/лично пространство: Човек може да се нуждае от място за почивка за прием на лекарства или извършване на хигиена, свързана с ежедневните дейности. Зона, запазена като зона за почивка или лично пространство, може да бъде разумно приспособяване.
Периодични почивки: Периодичните почивки могат да позволят на индивида да се движи, да се разтегне, да коригира позицията си на сядане или да промени начина, по който дадена задача е изпълнена. Почивките могат да бъдат кратки в зависимост от индивидуалните нужди. Времето, използвано за почивки, може да бъде взето от вече предоставено време за почивка, обяд или компенсирано, така че да няма въздействие върху производителността.
Дистанционна работа, работа от вкъщи, работа от разстояние: Работата от разстояние в определени области може да бъде отлична алтернатива за служители с парализа, които имат условия, затрудняващи напускането на дома или надеждното пътуване до работното място. Работодателите трябва да обмислят дали дадена работа може да бъде съвместима с работата от разстояние за техните служители и ясно да съобщят своите очаквания и изисквания за изпълнение на работата извън офиса.
Помощник/придружител: Лице, което изпълнява определени задачи, свързани с работата на лице с парализа, за да помогне за преодоляване на ограниченията, произтичащи от увреждането. Помощникът може да помага на служителя с церебрална парализа при придвижване в офиса, особено ако има трудности с баланса или използва инвалидна количка. Ако служителят има затруднения с фината моторика, помощникът може да помага при работа с компютър, като например въвеждане на данни, използване на мишка или клавиатура и работа с различни софтуерни приложения.Помощникът може да помага с организирането на документи, воденето на записки по време на срещи и управление на графика на служителя.
Ментор на работно място: Трудовият наставник е лице, което предоставя специализирано обучение на работното място за служител с увреждания. Обикновено, трудовият наставник помага на служителя с парализа да усвои работата, да я изпълнява точно, ефективно и безопасно, както и да се адаптира към работната среда.
Следващите ситуации и решения са реални примери за трудоустрояване. Тъй като адаптациите се правят за всеки отделен случай, тези примери може да не са ефективни за всяко работно място, но ви дават представа за видовете адаптации, които са възможни.
1. Продавач на автомобили придобива параплегия след автомобилна катастрофа. След като се връюа на работа, той осъзнава, че не може да излиза от сградата достатъчно бързо, за да помогне на клиентите. След обсъждане с работодателя те съвместно решават, че инсталирането на автоматична врата би било най-доброто решение.
2. Флорист с параплегия се нуждае от плот за маса, под който може да се побере инвалидната й количка. Работодателят й купува достъпна работна станция, която й позволиява да аранжира цветя.