Увреждания > Увреждания на щитовидната жлеза
Съществуват много различни заболявания на щитовидната жлеза. Най-често срещаните включват: болестта на Грейвс, болестта на Хашимото, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, рак на щитовидната жлеза и тиреоидит. Основни термини, използвани за описание на специфично заболяване на щитовидната жлеза, включват:
Болест на Хашимото: Болестта на Хашимото изглежда наследствено състояние и е известна също като хроничен лимфоцитен тиреоидит. Най-често се среща при жени на възраст между 30 и 50 години. При болестта на Хашимото имунната система атакува щитовидната жлеза в шията, което пречи на производството на хормони. Симптомите на болестта на Хашимото включват усещане за пълнота/стягане в гърлото, затруднено преглъщане, подуване или бучка в предната част на шията, умора, забравяне, депресия, груба суха кожа, бавен сърдечен ритъм, наддаване на тегло, запек и непоносимост към студ. Много хора нямат никакви симптоми.
Хипертиреоидизъм: Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда твърде много хормони. Среща се 8 до 10 пъти по-често при жени, отколкото при мъже и е третото най-често срещано заболяване на щитовидната жлеза в САЩ. Болестта на Грейвс е най-честата форма на хипертиреоидизъм. Хипертиреоидизмът може да имитира други здравословни проблеми, което го прави труден за диагностициране. Може също да предизвика широк спектър от симптоми, включително внезапна загуба на тегло, бърз или неравномерен сърдечен ритъм, нервност, тревожност, раздразнителност, треперене, изпотяване, промени в менструалния цикъл, повишена чувствителност към топлина, промяна в изхожданията, уголемена щитовидна жлеза в основата на шията, умора, мускулна слабост и затруднено спане.
Хипотиреоидизъм: Хипотиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда твърде малко хормони. Най-честата причина за ниското производство на хормони на щитовидната жлеза е болестта на Хашимото, която е автоимунно заболяване. Симптомите на хипотиреоидизма варират широко в зависимост от тежестта на хормоналния дефицит и се развиват бавно през годините. Симптомите включват повишена чувствителност към студ, запек, суха кожа и коса, подпухнало лице, дрезгав глас, повишени нива на холестерол, необяснимо наддаване на тегло, мускулни крампи, болки и скованост в ставите, мускулна слабост, по-тежки менструални периоди, умора и депресия.
Рак на щитовидната жлеза: Ракът на щитовидната жлеза е злокачествен тумор или образувание в рамките на щитовидната жлеза. Ракът на щитовидната жлеза е рядък, представляващ само около 1 от всеки 100 случая на рак в Съединените щати. Често се открива от пациентите сами, когато забележат или усетят възел или бучка в предната част на шията.
Тиреоидит: Тиреоидитът е общ термин, използван за описание на различни заболявания, при които щитовидната жлеза се възпалява.
Според Наредбата за медицинска експертиза са приложими следните скали на увреждане на щитовидната и паращитовидните жлези:
Раздел II
Болести на щитовидната жлеза
1. Щитовидна хиперфункция (тиреотоксикоза), болест на Базедов:
1.1. средно тежка форма - рефрактерна на лечение или с хронично-рецидивиращ ход с органни увреждания без траен функционален дефицит - 50 %;
1.2. тежка форма (значителна загуба на тегло, пулсова фреквенция при покой над 120 удара/минута, тиреотоксично сърце, изявена (клас 4 - 6) ендокринно асоциирана офталмопатия); в оценката на окончателния процент на трайно намалена работоспособност/степен на увреждане се вземат предвид и процентите, определени за функционалния дефицит на сърдечно-съдовата система и зрителния анализатор - 80 %.
Забележка. При деца до 16 години процентът при всички форми на заболяването се приравнява към т. 1.2.
2. Щитовидна хипофункция (микседем):
2.1. добре компенсирана със заместително лечение - 0 %;
2.2. при незадоволителна компенсация (по клинични и лабораторни данни и рефрактерни на лечение форми, доказани в клинична обстановка) въпреки заместителното лечение в зависимост от отражението върху общото състояние и усложненията - 30 %;
2.3. при вроден хипотиреоидизъм в зависимост от психосоматичното състояние у деца до 3-годишна възраст - 30 %.
3. Карцином на щитовидната жлеза:
3.1. след отстраняване на папиларен или фоликуларен тумор 1 - 2 стадий, без локални и далечни метастази:
3.1.1. до втората година - 71 %;
3.1.2. от третата до петата година - 60 %;
3.1.3. след петата година - 50 %, с пожизнен срок;
3.2. диференциран карцином на щитовидната жлеза, с локални или далечни метастази:
3.2.1. до втората година - 80 %;
3.2.2. от третата до петата година - 60 %;
3.2.3. след петата година - 50 %, с пожизнен срок;
3.3. след отстраняване на недиференциран и медуларен карцином или на папиларен и фоликуларен карцином в 3 - 4 стадий, без близки и/или далечни метастази:
3.3.1. до втората година - 80 %;
3.3.2. от третата до петата година - 60 %;
3.3.3. (доп. - ДВ, бр. 10 от 2023 г., в сила от 31.01.2023 г.) , след петата година - 50 %, с пожизнен срок;
3.4. нискодиференциран, недиференциран и медуларен карцином на щитовидната жлеза с локални и/или далечни метастази:
3.4.1. до петата година - 80 %;
3.4.2. (доп. - ДВ, бр. 10 от 2023 г., в сила от 31.01.2023 г.) след петата година - 50 %, с пожизнен срок.
4. При деца до 16 години процентът по повод карцином на щитовидната жлеза се определя:
4.1. до втората година - 100 %;
4.2. от третата до петата година - 80 %;
4.3. след петата година - 50 %, с пожизнен срок.
5. Високостепенна и ретростернална струма, преценена в клинични условия като иноперабилна, с компресивен синдром, съпътстващи заболявания и напреднала възраст, които са контраиндикации за операция - 91 % (нарушения в акта на гълтане, дихателна недостатъчност и съдови компресии), с пожизнен срок.
6. Тиреоид-асоциирана офталмопатия (без изявени тиреоидни нарушения):
6.1. клас 4-5-6 по Европейската тиреоидна асоциация (ЕТА) в активен стадий - 50 %;
6.2. клас 4-5-6 (по ЕТА) в неактивен стадий - 30 %.
Забележка. В посочения по-горе процент се включва и функционалният дефицит на зрителния анализатор.
Раздел III
Болести на паращитовидните жлези
1. Хипопаратиреоидизъм:
1.1. лека степен - латентна тетания с леки органни спазми - 30 %;
1.2. средно тежка степен - манифестна тетания с редки карпопедални и висцерални спазми - 40 %;
1.3. тежка степен - честа манифестна тетания с карпопедални и висцерални спазми и психични нарушения - 80 %;
1.4. при деца всички форми на хипопаратиреоидизъм - 80 %.
2. Хиперпаратиреоидизъм:
2.1. компенсиран (без риск от фрактури) - 10 % (лека степен на изразеност);
2.2. декомпенсиран (с риск от фрактури, трайна хиперкалциемия) - 60 % (поради средна степен на заболяването и без усложнения от страна на други органи и системи);
2.3. с прекарани множествени фрактури, хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) и нефрокалциноза, кардиомиопатия - 100 %, с пожизнен срок.
3. Карцином на паращитовидната жлеза - приравнява се с т. 3 от раздел II за възрастни и т. 4 от раздел II за деца.
Хората с нарушения на щитовидната жлеза може да развият някои от изброените по-долу ограничения, но рядко развиват всички тях. Също така, степента на ограничение ще варира при различните индивиди. Имайте предвид, че не всички хора в процес на стареене ще се нуждаят от приспособления за изпълнение на своите работни задължения, а много други може да се нуждаят само от няколко приспособления. Следното е само пример за наличните възможности. Съществуват множество други решения за приспособяване.
Въпроси за разглеждане:
- Какви ограничения изпитва служителят?
- Как тези ограничения влияят на служителя и на неговото работно представяне?
- Кои конкретни задачи на работното място са проблемни вследствие на тези ограничения?
- Какви приспособления са налични за намаляване или премахване на тези проблеми? Използват ли се всички възможни ресурси за определяне на възможните приспособления?
- След като приспособленията са на място, би ли било полезно да се срещнете със служителя, за да оцените ефективността на приспособленията и да определите дали са необходими допълнителни приспособления
- Необходимо ли е обучение за ръководния персонал и служителите?
Технологиите, които се използват за приспособяване при заболявания на щитовидната жлеза според различните ограничения, включват:
Намалена издръжливост/умора:
Матове против умора
Ергономично оборудване
Столове с поддръжка за глава
Чувствителност към температура:
Подвижни климатици
Отопляеми дрехи и ръкавици
Охлаждащи дрехи
Работни места с подгряване или охлаждане
Допълнително адаптиране на работното място при заболявания на щитовидната жлеза:
Гъвкави графици: Служителите може да се нуждаят от гъвкав график за оптимална работа, включваща коригиране на началния и крайния час на работния ден, комбиниране на редовно планирани почивки или разделяне на големи почивки на по-малки сегменти.
Зони за почивка/лично пространство: Място за почивка или лично пространство за прием на лекарства или извършване на хигиенни дейности.
Дистанционна работа: Работата от разстояние може да бъде отлична алтернатива за служители, които затруднено напускат дома или пътуват до работното място. Работодателите трябва да обмислят съвместимостта на работата от разстояние и ясно да съобщават своите очаквания и изисквания.
Реструктурирането на задачи и адаптирането на работното място за лица с увреждания е изключително важно, но също така е критично да се провеждат открити и задълбочени разговори с тези лица. Само те могат да предоставят най-точната информация за своите нужди и ограничения. Чрез съвместна работа и обсъждане могат да се намерят най-ефективните и практични решения, които ще им позволят да изпълняват своите задължения по най-добрия възможен начин. Така се създава приобщаваща работна среда, в която всички се чувстват ценени и подкрепяни.
Сценарий 1: Археолог с хронична умора
Решение: Осигуряване на гъвкав график за работа на терен, който позволява по-чести почивки и възможност за работа в по-хладни часове на деня. Разрешаване на работа от базов лагер за документиране и анализ на находките.
Сценарий 2: Биолог, който прави теренни проучвания, с чувствителност към температура
Решение: Предоставяне на подходящо защитно облекло, което регулира температурата, както и преносими климатици и отоплителни уреди за работа на открито.
Сценарий 3: Учител с проблеми с концентрацията
Решение: Осигуряване на тиха работна среда и възможност за работа от дома за планиране на уроци и подготовка. Използване на шумопотискащи слушалки в класната стая.
Сценарий 4: Лаборант с мускулни крампи или слабост
Решение: Осигуряване на ергономично оборудване, включително регулируеми столове и бюра, и периодични почивки за разтягане и релаксация. Предоставяне на помощни средства за тежка работа.