Оценъчната таблица за оценка на инвалидност в България е част от Наредбата за медицинската експертиза и определя процентите на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. Тази таблица е предназначена за различни заболявания и състояния, включително церебрална парализа (ЦП). Оценката зависи от тежестта и специфичните характеристики на състоянието. Ето как общо изглежда таблицата за оценка на инвалидност при този тип увреждания:

Дълготраещи психози с най-малко 6-месечна продължителност; психози от кръга на шизофренните или афективните (ендогенните) психози

1. Във флоридния стадий - според увредите на професионалната и социалната възможност за адаптация: 50 - 100 %
2. Хронични състояния при ендогенни психози (например непълноценност на контактите, понижен виталитет, афективно нивелиране):

2.1. с умерени затруднения при социалната адаптация: 60 %

2.2. със значителни затруднения при социалната адаптация: 80 %

2.3. с тежки затруднения при социалната адаптация: 95 %

2.4. тежка и необратима социална дезадаптация: 100 %

Хората с шизофрения могат да развият някои от ограниченията, описани по-долу, но рядко развиват всички тях. Освен това степента на ограничение ще варира между отделните индивиди. Имайте предвид, че не всички хора с шизофрения ще имат нужда от приспособления, за да изпълняват своите задължения, и много от тях може да имат нужда само от няколко приспособления. Следното е само пример на възможните решения. Съществуват множество други възможности за приспособления.

Въпроси, които да се обмислят:

Какви ограничения изпитва служителят?

Как тези ограничения влияят на служителя и неговото изпълнение на служебните задължения?

Кои конкретни задачи на работното място са проблематични в резултат на тези ограничения?

Какви приспособления са налични за намаляване или премахване на тези проблеми?

Използват ли се всички възможни ресурси за определяне на възможните приспособления?

След като приспособленията са въведени, полезно ли би било да се срещнете със служителя, за да оцените ефективността на приспособленията и да определите дали са необходими допълнителни приспособления?

Нуждаят ли се ръководният персонал и служителите от обучение?

Хората с шизофрения могат да имат редица ограничения, свързани с внимание и концентрация, контрол на гнева и емоциите, разрушително или нестабилно поведение, дефицити в изпълнителната функция.

Технологии, които могат да се използват включват:

• Сигнални устройства – напомнящи устройства, алармени устройства, сигнални устройства за безопасност, системи за известяване, проследяване и местоположение
• Приложения за различни ментални здравни нужди / Контрол на гнева и емоциите
• Приложения за концентрация
• Приложения за памет
• Гласови инструкции и напомняния
• Персонални пейджъри
• Календари и планери
• Електронни органайзери
• Таймери и часовници
• Слушалки с шумопотискане
• Устройства за маскиране на шума в ушите /околен звук / бял шум - тези устройства могат да помогнат за намаляване на звуковите халюцинации и за осигуряване на по-спокойна среда.

Редизайн на работното място / Модифицирано работно пространство

Редизайнът на работното място като приспособление може да включва преместване на работната станция по-близо до стая за почивка, санитарен възел, офис оборудване или паркинга на служителите; дублиране на работни материали в работното пространство; участие в срещи чрез телеконференции; осигуряване на физическо докладване от други служители; или комуникация по алтернативен начин (чрез незабавни съобщения, пейджър, текстови съобщения или телефон). Модифицирането на работното пространство за служител, който има затруднения с концентрацията, може да помогне за ограничаване или дори премахване както на слуховите, така и на визуалните разсейвания. Тези модификации могат да включват преместване на служителя в частна зона, далеч от места с интензивен трафик, намаляване на безпорядъка в работната среда на служителя, редизайн на работното му пространство за минимизиране на визуалните разсейвания и осигуряване на по-високи стени на кабинките и/или врати за кабинките.

Примерни приспособления включват:

• Работни кабини/отделени пространства (ку̀бикли)
• Продукти за пълноспектърно или естествено осветление
• Алтернативно осветление
• Панели за звукопоглъщане и шумоизолация
• Симулирани светлинни отвори и прозорци
• Слънчеви кутии и лампи
• Обособени зони за почивка/лично пространство: Лице с шизофрения може да се нуждае от място за почивка за прием на лекарства или извършване на хигиенни дейности. Зона, запазена като зона за почивка или лично пространство, може да бъде разумно приспособление.

Допълнително адаптиране на работното място и процеси могат да вклюват различни методи и специализирана подкрепа:

• Гъвкави графици: Служителите с шизофрения може да се нуждаят от гъвкав график, за да работят оптимално по време на часове с повишена концентрация. Гъвкавите графици могат да се използват и за период на умствена почивка, за да се префокусират и преориентират в работата си. Примери за гъвкав график включват коригиране на началния и крайния час на работния ден, комбиниране на редовно планирани почивки за създаване на една удължена почивка или разделяне на големи почивки на по-малки сегменти, позволявайки работата да бъде завършена в часовете, когато служителят е най-бдителен психически.
• Периодични почивки: Периодичните почивки могат да позволят на индивида да се движи, да се разтегне, да коригира позицията си на сядане или да промени начина, по който дадена задача е изпълнена. Почивките могат да бъдат кратки в зависимост от индивидуалните нужди. Времето, използвано за почивки, може да бъде взето от вече предоставено време за почивка или обяд, или компенсирано, така че да няма въздействие върху производителността.
• Модифициран график за почивки: включва адаптиране на стандартните почивни периоди според нуждите на служителя. Служителите с шизофрения може да се нуждаят от по-чести, но по-кратки почивки, за да се справят със стреса и умората. Графикът може да бъде адаптиран така, че да им позволява почивка, когато имат нужда, без да се нарушава работният процес.
• Необезпокоявано "изключено" работно време: период, през който служителят работи без прекъсвания и разсейвания. За хора с шизофрения, такова време може да бъде особено важно за концентрация и продуктивност. Осигуряването на този период може да включва намаляване на телефонните обаждания, посещения или други прекъсвания, които могат да разстроят служителя и да нарушат работния му ритъм.
• Дистанционна работа, работа от вкъщи, работа от разстояние: Работата от разстояние в определени области може да бъде отлична алтернатива за служители с шизофрения, които имат условия, затрудняващи напускането на дома или надеждното пътуване до работното място. Работодателите трябва да обмислят дали дадена работа може да бъде съвместима с работата от разстояние за техните служители и ясно да съобщят своите очаквания и изисквания за изпълнение на работата извън офиса.
• Помощник/придружител: Лице, което изпълнява определени задачи, свързани с работата на лице с шизофрения, за да помогне за преодоляване на ограниченията, произтичащи от състоянието. Личният помощник може да помага при изпълнение на ежедневни задачи, да предоставя организационна подкрепа и да помага при управлението на времето. Той може също така да подпомага служителя в социалното взаимодействие и да бъде връзка между служителя и ръководството. комуникация.
• Подкрепящи животни: тези животни са обучени да предоставят емоционална подкрепа и комфорт на своите стопани. Подкрепящите животни могат да помогнат на хора с шизофрения, като намалят тревожността и стреса и подобрят общото им психическо състояние. Наличието на подкрепящо животно в работната среда може да предостави необходимото успокоение и да подобри способността на служителя да се фокусира и да изпълнява задълженията си.
• Ментор на работно място: Трудовият наставник е лице, което предоставя специализирано обучение на работното място за служител с увреждания. Обикновено, трудовият наставник помага на служителя с шизофрения да усвои работата, да я изпълнява точно, ефективно и безопасно, както и да се адаптира към работната среда.
• Консултиране/Терапия: редовни сесии с терапевт за управление на симптомите и подобряване на психичното здраве.
• Програми за развитие на социални умения - обучение и подкрепа за подобряване на социалното взаимодействие и

Техники за поведенческа модификация: методи и стратегии, използвани за промяна на нежелано или проблематично поведение и насърчаване на положителни поведенчески промени. Тези техники са базирани на принципите на поведенческата психология и се използват в различни контексти, включително терапия, образование и работна среда. Някои от основните техники включват:

• Позитивно подсилване - възнаграждаване на желаното поведение, за да се увеличи вероятността то да се повтори. Това може да включва похвали, награди или други форми на признание.
• Негативно подсилване - премахване на неприятен стимул в отговор на желаното поведение, което увеличава вероятността това поведение да се повтори.
• Наказание - прилагане на неприятен стимул или премахване на приятен стимул в отговор на нежелано поведение, с цел намаляване на неговата честота.
• Формиране (шапинг) - постепенно изграждане на сложни поведения чрез последователно подсилване на малки стъпки или приближения към желаното поведение.
• Моделиране - демонстрация на желаното поведение от страна на терапевт или учител, за да може лицето да наблюдава и имитира това поведение.
• Самоуправление - техники, които учат индивида сам да наблюдава, записва и управлява собственото си поведение.
• Десенсибилизация - техника, използвана за намаляване на страхове и тревожност чрез постепенно излагане на страха или стимула в контролирана среда.

Тези техники могат да бъдат адаптирани и комбинирани в зависимост от индивидуалните нужди и конкретните цели на поведенческата промяна.

Програма за подпомагане на служители: конфиденциална услуга, предоставяна от работодателите, която предлага професионална подкрепа и ресурси за служителите и техните семейства, включително управление на психични разстройства като шизофрения. Тя включва психологическо консултиране, обучение за ръководители и колеги, подкрепа при кризисни ситуации, помощ за семейството, правна и финансова помощ, адаптиране на работното място и насочване към специализирани услуги. ППС подобрява работната среда, като осигурява достъп до квалифицирани специалисти, насърчава управлението на стреса и създава безопасни и подкрепящи условия за работа.

Обучение за осведоменост за увреждания и етикет: обучение за колеги и ръководители относно особеностите на шизофренията и как да подкрепят ефективно служителите с това състояние.

Методи за надзор: адаптиране на управленските подходи, за да се осигури подходяща подкрепа и насоки. Методи за надзор при хора с шизофрения могат да включват по-чести проверки на напредъка, предоставяне на обратна връзка и наставничество. Тези методи трябва да бъдат съобразени с индивидуалните нужди на служителя и да се основават на подкрепа и разбиране, а не на контрол и натиск.

Разделяне/редизайн на работни задачи включват адаптиране на работните задачи и отговорности, за да съответстват на способностите и нуждите на служителя; премахване на маргинални дейности и др.

Преструктурирането на работните задачи е форма на разумно приспособление, която позволява на много квалифицирани лица с увреждания да изпълняват своите задължения ефективно. Преструктурирането като разумно приспособление може да включва преразпределение или пренасочване на второстепенните функции на една длъжност. Въпреки това, работодателят не е задължен да преразпределя основните функции на длъжността като разумно приспособление. Основните функции, по дефиниция, са тези, които квалифицираното лице трябва да изпълнява, със или без приспособление.

Работодателят може да замени второстепенните функции на длъжността, които не могат да бъдат изпълнявани от лице с увреждане, с второстепенни функции, изпълнявани от един или повече други служители. Макар че работодателят не е задължен да преразпределя основните функции на длъжността, може да бъде разумно приспособление да се модифицират основните функции на длъжността чрез промяна на времето или начина на тяхното изпълнение.

Следващите ситуации и решения са реални примери за настаняване. Тъй като адаптациите се правят за всеки отделен случай, тези примери може да не са ефективни за всяко работно място, но ви дават представа за видовете адаптации, които са възможни.

1. Графичен дизайнер с шизофрения изпитва трудности с концентрацията в отворен офис. Работодателят му предостави лично офис пространство с шумоизолиращи панели и използване на слушалки с бял шум, за да намали слуховите и визуалните разсейвания.

2. Медицинска сестра с шизофрения има проблеми с управлението на времето и паметта. Нейният работодател й осигури електронно устройство за напомняне и управление на задачи, което включва аларми и нотификации за важни задължения и срещи.

3. Касиер в супермаркет с шизофрения изпитва силна тревожност при взаимодействие с големи групи от хора. Работодателят му позволи да работи на по-тихи смени и му предостави ротация на задълженията, като включи задължения в склада, които не изискват директен контакт с клиентите.

4. Административен асистент на декана на частен колеж, наскоро диагностициран с шизофрения, започва да се изолира от другите, работата му се влошава, а външният му вид се занемарява. Той спира да се бръсне, да се къпе и да носи чисти дрехи. След като започва да говори странни неща по време на работа, началникът му провежда консултация, за да разбере какво се случва. Той не осъзнавал, че има проблем. След консултацията, работодателят му предостави достъп до Програма за подпомагане на служители (EAP) и го насърчи да потърси професионална помощ.

5. Проектен мениджър с шизофрения има затруднения с организирането на задачите и следенето на напредъка на проектите. Работодателят му предостави специализиран софтуер за управление на проекти, който му помага да организира задачите и да следи напредъка, както и редовни срещи с екипа за актуализация на статуса.

6. CAD чертожник с шизофрения обикновено се справя много добре със служебните си задачи, но има трудности със социалното взаимодействие. Той има епизоди, в които си говори сам за неща, които често не се основават на реалността, въпреки че другите могат да го чуят. Това често кара колегите му да се чувстват неудобно, въпреки че никога не е заплашвал никого и не се смята за опасен. По негова молба работодателят му предостави лично работно пространство, което подобри комфорта както на него, така и на неговите колеги.