Увреждания > Епилепсия
Епилепсия е неврологично разстройство, характеризиращо се с повтарящи се припадъци, които се дължат на неочаквани и прекомерни електрически импулси в мозъка. Тези припадъци могат да варират от леки форми, които се проявяват само с краткотрайни забавяния в съзнанието, до тежки конвулсии, които могат да се характеризират със загуба на съзнание и неволеви движения. Съществуват различни видове припадъци, които могат да варират от загуба на съзнание и резки движения на мускулите до кратки моменти на празен поглед. Епилепсията може да се развие по всяко време през живота, но често се установява в детска възраст или при хора над 60 години.
Причините за епилепсията са различни. Те включват генетични фактори, мозъчни травми, инсулти, инфекции като менингит и енцефалит, както и тумори или други мозъчни заболявания. Въпреки че не във всички случаи е възможно да се установи точната причина, симптомите могат да се контролират с медикаменти и други лечебни методи.
При хората с епилепсия, припадъците могат да се появяват спонтанно или да бъдат провокирани от различни фактори като стрес, липса на сън, ярка светлина или определени храни. В зависимост от типа припадъци и тежестта на състоянието, лечението може да включва медикаменти, хирургия или други терапии като стимулация на нервите или кетогенна диета.
Някои от основните симптоми на епилепсията включват:
- Необясними припадъци
- Загуба на съзнание
- Неволеви движения на крайниците
- Изчезващо или замъглено зрение
- Проблеми с речта и координацията
Оценъчната таблица за оценка на инвалидност в България е част от Наредбата за медицинската експертиза и определя процентите на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. Тази таблица е предназначена за различни заболявания и състояния, включително и епилепсията. Оценката зависи от тежестта и специфичните характеристики на състоянието.
Медицинската експертиза за епилепсия се базира на тежестта, честотата и вида на пристъпите, както и на въздействието им върху ежедневния живот на пациента. Наредбата за медицинската експертиза класифицира състоянието в следните категории:
- Лека форма (30%): Много редки пристъпи (генерализирани или фокални) с интервали над една година.
- Умерена форма (50%): Редки генерализирани или фокални пристъпи с интервали от месеци.
- Средно тежка форма (71%): Средно чести генерализирани или фокални пристъпи с интервали от седмици.
- Тежка форма (80%): Много чести пристъпи (интервали от дни или седмици), които изискват чужда помощ. Валидна за пожизнен срок.
- Много тежка форма (95%): Ежеседмични тежки генерализирани конвулсивни пристъпи, с пожизнен срок и нужда от чужда помощ.
- Изключително тежка форма (100%): Ежедневни или еженощни пристъпи, включително медикаментозно-резистентна епилепсия и епилептични енцефалопатии. Нужда от чужда помощ и пожизнен срок.
Епилепсията се счита за ремисия, ако пациентът няма пристъпи за 10 години (последните 5 от които без медикаменти), съгласно критериите на Световната лига за борба с епилепсията (ILAE).
Тази експертиза е важна за определяне на работоспособността, социалните права и нуждите на пациента.
Хората с епилепсия могат да развият някои от ограниченията, обсъдени по-долу, но рядко развиват всички. Освен това степента на ограничение ще варира при отделните индивиди. Имайте предвид, че не всички хора с епилепсия ще се нуждаят от трудоустрояване, за да изпълняват работата си, а много други може да се нуждаят само от малко приспособяване на работата. Описаните по-долу случаи са само извадка от наличните възможности. Могат да съществуват множество други решения за настаняване.
Въпроси за разглеждане:
- Какви ограничения изпитва служителят?
- Как тези ограничения влияят върху служителя и неговото работно представяне?
- Кои конкретни служебни задачи са проблемни в резултат на тези ограничения?
- Какви приспособления са налични за намаляване или премахване на тези проблеми? Използват ли се всички възможни ресурси за определяне на възможните приспособления?
- След като приспособленията са въведени, би ли било полезно да се проведе среща със служителя за оценка на ефективността на приспособленията и за да се определи дали са необходими допълнителни приспособления?
- Нуждаят ли се ръководният персонал и служителите от обучение?
В такива случаи е важно да бъде изготвен План за действие.
Планът за действие е инструмент за готовност за извънредни ситуации. Той може да бъде използван за подготовка или реакция при спешни ситуации, когато човек получи припадък на работното място. Планът за действие може да бъде изготвен съвместно от служителя и работодателя и да включва информация като:
- Контакти за спешни случаи
- Визуални или звукови предупредителни знаци
- Как и кога да се предостави медицинска помощ на място
- Как и кога да се извика линейка (напр. 112)
- Как да се осигури безопасност в средата
- Кой да бъде определен като отговорник за спешни случаи
- Към кого да се обърнете за помощ
- Как да бъдат информирани колегите за епилепсия
Един добре приложен план за действие може да намали объркването, паниката или страха, които колегите или клиентите изпитват, ако видят служител с припадък. Когато планът за действие влезе в сила, един определен човек се обажда на съпруг/контакт за спешни случаи. Друг определен човек наблюдава служителя. Никой не предоставя грешна или ненужна медицинска помощ (например сърдечен масаж). Никой не реагира прекалено на ситуацията, защото всички са подготвени, могат да я разпознаят и да реагират правилно.
1. Памет и управление на времето
Хората с епилепсия могат да изпитват дефицит на паметта, който може да повлияе на способността им да изпълняват задачи, да си спомнят служебните задължения или да си припомнят ежедневните дейности. Трудностите с паметта може да са ограничение, свързано със самото състояние, страничен ефект от лекарствата или да се проявяват само периодично при епизодични състояния. Идеите за трудоустрояване обикновено включват промяна на начина, по който човек получава, запазва и извлича информация. Това заболяване може да доведе и до трудности с управлението на времето, което може да повлияе на способността им да изпълняват задачи в рамките на определен период от време.
- Електронни органайзери и календари – улесняват планирането и организацията.
- Приложения за напомняния и таймери – за разделяне на задачи и спазване на графици.
- Чеклисти и визуални помощни средства – за следене на изпълнените задачи.
2. Баланс и мобилност: хората с епилепсия могат да изпитват затруднения с поддържането на баланс или придвижването.
- Гумени постелки и подплатени кантове: Намаляване на риска от нараняване при падане чрез поставяне на гумени постелки на пода и добавяне на подплатени кантове към ъглите и ръбовете на офис мебели.
- Машинна защита: Инсталиране на предпазители за безопасна работа с машини.
- Подвижни предпазни стълби: Използване на стълби с парапети и заключващи се колела за осигуряване на стабилност и безопасност при изкачване.
- Системи за защита от падане: Инсталиране на специализирани системи за предотвратяване на падане, като предпазни ремъци и колани.
3.Сензорна чувствителност:
Хората с епилепсия могат да имат припадъци или главоболие поради светлинна чувствителност, която може да се влоши от източници на светлина като компютърни екрани или флуоресцентни лампи.
- Фликер-фри монитори (LCD) – намаляват светлинната чувствителност.
- Защитни филтри за екрани – за ограничаване на отблясъци.
- Осветление с естествена светлина или специални лампи – замяна на стандартното флуоресцентно осветление.
4. Комуникация: По време на или след припадъци, служителят може временно да има ограничена способност да вижда, чува или говори.
- Системи за двупосочна комуникация (радио с текстови опции) – улесняват бързата връзка.
- Сигнални устройства – използване на светлинни или звукови аларми за привличане на внимание.
Гъвкави графици
Служителите с епилепсия може да се нуждаят от гъвкав график, за да работят в периоди с повишена концентрация или когато симптомите са по-слаби. Това може да включва:
- Коригиране на началния и крайния час на работния ден.
- Разделяне на по-големи почивки на няколко по-кратки.
- Удължени почивки за възстановяване след припадък или за медицински нужди.
- Гъвкаво време за медицински консултации или промени в лечението.
Зони за почивка и лично пространство
Личните пространства могат да осигурят комфорт и подкрепа при възстановяване след припадък.
- Зона за почивка, оборудвана с удобен стол или легло.
- Дискретно място за прием на медикаменти.
- Осигуряване на резервни дрехи и място за хигиенни нужди.
Подкрепа за управление на стреса
Тъй като стресът може да бъде провокатор на припадъци, работодателите могат да предложат:
- Обучение за управление на стреса.
- Програми за психологическа подкрепа или консултации.
- Чувствителност към работното натоварване и задаване на реалистични срокове.
- Спокойна и подкрепяща работна среда.
Дистанционна работа или работа от разстояние
Позволяване на дистанционна работа за служители, които имат проблеми с транспорта или се възстановяват от пристъп.
Безопасност: