Ограничения > Намален слух / Глухота
Глухотата и намаленият слух са състояния, при които способността за чуване е значително понижена или напълно липсва. Тези състояния могат да варират по тежест и могат да бъдат вродени или придобити в резултат на заболявания, травми или стареене.
Видове загуба на слуха:
- Намален слух – Частична загуба на слух, при която човек може да чува някои звуци, но не всички. Това може да включва трудности при разпознаване на речта, особено в шумна среда.
- Глухота – Пълна загуба на слух, при която човек не може да чува никакви звуци.
В медицински или правни термини глухотата обикновено се разбира като означаваща, че индивидът изобщо не възприема звуци или възприема само определени силни звуци с ушите си. Някои хора могат да се идентифицират като глухи и да използват жестомимичен език, въпреки че имат някакъв слух в едното или двете уши.
Хората, които са глухи с едното ухо, могат да изпълняват много задачи на работното място без настаняване. Въпреки това могат да възникнат трудности, когато служител трябва да слуша източник на звук като телефон с едно ухо, като същевременно обръща внимание на звуците около себе си, като аларми, звънци за обслужване на клиенти, звуци на превозно средство и оборудване, хора, които се приближават отзад и колеги или клиенти, които се опитват да привлекат вниманието на служителите или да общуват с тях.
Много хора, които са глухи, използват жестомимичен език като свое основно средство за комуникация и го смятат за техен първи език и ключова част от тяхната културна идентичност. Други може да предпочетат да използват други форми на ръчна, устна или писмена комуникация или може да предпочетат да използват различни методи на комуникация в зависимост от ситуацията. Хората, които са глухи, могат да използват и помощни технологии като слухови апарати или кохлеарни импланти.
Слуховите апарати са електронни устройства, предназначени за подобряване на слуха на хора с увреден слух. Те усилват звука и го правят по-достъпен за хора, които трудно чуват тихи или високи звуци.
Стилът "зад ухото" (BTE) се състои от калъф, който се носи зад ухото и в който се намират компонентите за усилване. Звукът се доставя до ухото чрез тръбичка или ушна форма. BTE са подходящи за широк спектър от слухови загуби, включително от тежки до дълбоки. Приемник в канала (RIC) или приемник в ухото (RITE) е подобен на BTE слухов апарат. При тях приемникът (високоговорителят) е разположен в ушния канал. Този дизайн позволява по-дискретен външен вид и по-добро качество на звука. Слуховите апарати "в ухото" са изработени по поръчка, за да се поберат във външното ухо. Те са по-големи от приемниците в канала, но предлагат по-голяма мощност и функции. Слуховите апарати с вътрешноканален (ITC) и изцяло вътрешноканален (CIC) дизайн са изработени по поръчка и се поставят частично или изцяло в ушния канал. Те са по-малко видими, но могат да имат ограничения по отношение на мощността и функциите. Видът и тежестта на загубата на слуха оказват влияние върху избора на стил и технология на слуховия апарат.
Хирургично имплантираните устройства, които директно стимулират слуховия нерв, за да осигурят усещане за звук за хората с тежка загуба на слуха или пълна глухота, се наричат кохлеарни импланти. Те представляват електронни устройства, които се имплантират хирургически във вътрешното ухо. Те заобикалят увредените части на ухото и директно стимулират слуховия нерв, което позволява на хората с дълбока загуба на слуха да възприемат звук. Кохлеарните импланти се състоят от външен процесор и вътрешен имплант. Външният процесор улавя звуци чрез микрофон. След това звуците се обработват в цифрови сигнали, които са съобразени с индивидуалните нужди на човека. Обработените сигнали се предават на вътрешния имплант чрез безжична връзка. Тази връзка се осъществява чрез външен магнит, който се свързва с вътрешен магнит. Електродната решетка, поставена в кохлеята, съдържа множество електроди, които съответстват на различни честоти или височини на звука. Когато вътрешният имплант получи обработените сигнали, той използва тези електроди, за да стимулира директно слуховия нерв. Електрическите сигнали, генерирани от стимулацията на електродите, се придвижват по слуховия нерв до мозъка. След това мозъкът интерпретира тези сигнали като звук.
Кохлеарните импланти са особено ефективни за хора с тежка до дълбока загуба на слуха, които не могат да се възползват от конвенционалните слухови апарати. Кохлеарните импланти могат да осигурят значително подобрение във възприемането на звука и разбирането на речта при тези хора. Те могат да помогнат на потребителите да разбират реч, да разпознават звуци от околната среда и да се наслаждават на музика. Те дават възможност за по-добра комуникация, социално взаимодействие и участие в ежедневните дейности. Приспособяването към кохлеарните импланти може да изисква време и рехабилитация. Потребителите трябва да се адаптират към новия начин на възприемане на звука и да развият слухови умения.
Кандидатите за кохлеарни импланти обикновено отговарят на определени критерии, включително дълбока двустранна загуба на слуха или тежка до голяма едностранна загуба на слуха, ограничена полза от конвенционалните слухови апарати, както и желание и мотивация за участие в рехабилитацията след имплантирането. Процесът на кохлеарна имплантация включва няколко етапа: оценка, операция, активиране и продължаваща рехабилитация и последващи срещи с аудиолози и логопеди. Въпреки че кохлеарните импланти могат значително да подобрят слуха, те може да не възпроизведат напълно "нормалния" слух. Потребителите трябва да имат реалистични очаквания и да разберат, че може да е необходимо време за адаптиране и фина настройка на устройствата.
Устройствата (системи) за костна проводимост предават звуковите вибрации през костите на черепа, като заобикалят външното и средното ухо. Устройствата за костна проводимост могат да се носят на главата или да се имплантират в черепната кост. Те не блокират ушния канал и са подходящи за хора с кондуктивна или смесена загуба на слуха, за хора с едностранна глухота, както и за такива, които имат аномалии на ушния канал, които не позволяват използването на конвенционални слухови апарати, хронични ушни инфекции или проблеми с дренажа, както и хирургически съображения, които правят традиционните слухови апарати непрактични.
Слуховите апарати с костна проводимост (BAHA), са външни устройства, които се състоят от звуков процесор и малък титаниев имплант. Имплантът се поставя хирургически в черепната кост (обикновено зад ухото), а звуковият процесор се прикрепя към импланта чрез магнитна връзка. BAHA обикновено се използват при лица с кондуктивна загуба на слуха, смесена загуба на слуха или едностранна глухота.
Диадеми с костна проводимост представляват лента за глава с вграден вибратор. Тези устройства са особено подходящи за деца и възрастни, които имат проблеми с меките тъкани на ухото или други състояния, които могат да възпрепятстват възможността за имплантиране на обичайни слухови апарати или коглеарни импланти. Тъй като те не изискват операция и са неинвазивни, те представляват алтернатива за тези, които може да не са подходящи кандидати за слухови импланти.
Очилата с костна проводимост са устройства, които интегрират технологията за костна проводимост в рамки за очила. Раменете на очилата съдържат вибратори, които предават звукови вибрации към кохлеята.
Устройствата за костна проводимост предоставят уникален начин за възприемане на звук, но възприятието на звука може да варира в зависимост от индивида и специфичното устройство. Ето някои ключови аспекти:
- Основни Звуци: Тези устройства обикновено позволяват на потребителите да чуват основни звуци и да участват в ежедневни разговори. Те предават звука чрез костите на черепа директно към вътрешното ухо, заобикаляйки външното и средното ухо.
- Яснота на Думите: Яснотата на думите може да варира. В някои случаи, особено ако слухът е бил загубен отскоро, яснотата на думите може да бъде висока. При други, може да има нужда от време за адаптация, за да се научат да разпознават и интерпретират звуците ефективно.
- Музика и Комплексни Звуци: Възприемането на музика или комплексни звукови пейзажи може да бъде различно в сравнение с нормалния слух. Някои нюанси могат да бъдат изгубени, или музиката може да се възприема по-различно.
- Фонов Шум: В шумни среди или при фонов шум, разбирането на речта може да бъде предизвикателство, подобно на това при стандартните слухови апарати.
- Индивидуални Разлики: Има значителни индивидуални разлики във възприятието на звука с устройства за костна проводимост. Фактори като продължителността на загубата на слуха, типа на увреждането на слуха и възрастта на получаване на устройството могат да повлияят на качеството на възприятие.
Обучение по жестомимичен език: Жестомимичният език е основен начин на комуникация за много хора с глухота. Обучението по жестомимичен език включва научаване на различни жестове и знаци, които се използват за комуникация. Това обучение може да се проведе индивидуално или в група и обикновено се предлага в специализирани центрове или училища за глухи.
Обучение по четене по устни: Четенето по устни е техника, при която хората с намален слух или глухота наблюдават движенията на устните на говорещия, за да разберат казаното. Обучението по четене по устни включва усъвършенстване на уменията за наблюдение и разпознаване на устни движения, както и контекста на разговора. Това обучение се предоставя от специалисти по комуникация и рехабилитация.
Адаптация на работното място: Адаптацията на работното място за хора с намален слух и глухота включва използване на специализирани устройства и технологии за подобряване на комуникацията и ефективността. Това може да включва инсталиране на текстови телефони (TTY), които позволяват на хората да комуникират чрез текстови съобщения по телефона. Могат да се използват също слухови апарати и кохлеарни импланти за усилване на звуците. На работното място могат да се поставят визуални сигнали и системи за известяване, като светлинни аларми и вибрационни устройства, които заместват звуковите сигнали. Работните станции могат да бъдат оборудвани с софтуер за автоматична транскрипция на разговорите, което улеснява комуникацията. Адаптациите се извършват от специалисти по ергономия и рехабилитация, които работят съвместно с работодателя и служителя, за да осигурят подходяща и ефективна работна среда.